В навечерието на 3 март! Историческо развитие на Сандански(Свети Врач) след Освобождението на България

Антъни Иванов: Няма да ходя на лагер на националния отбор, докато не се махне този щаб
март 2, 2021
Кирил Котев : През годините неведнъж съм заставал пред Вас открит и съм получавал доверието Ви
март 2, 2021

Утре е националният празник на Република България, но за съжаление пандемичните условия хвърлят сянката си върху знаковия за България ден.

И когато си спомняме с гордост и почит за героите отдали живота си за свободата ни, екипът ни реши да разкаже в кратък исторически очерк за нашия град Сандански, в навечерието на нашето освобождение.

Първите проучвания на нашите земи до заветната свобода от османското иго са извършвани от западни и руски геолози, географи, ботаници и историци, но археологичното богатство на Свети Врач си остава непокътнато, за разлика от много други в Европа и света.

Впечатленията си от селището първо отбелязва големият руски славянист Виктор Григориевич. Докато пътува из европейската турска империя, той достига и до Свети Врач и в пътните си бележки за града отбелязва, че : „Село Свети Врач се намира на склона на един хълм, богат на минерални бани и много старини, от които може да се заключи, че тук в миналото е имало голям античен град.“

В този период известният български пътешественик Васил Кънчов също минал от тук и в дневника си отбелязва : „На реката имаше прост дървен мост. Малко по-високо от него стояха остатъци от голям каменен мост, вероятно римска направа. На югоизточния край, в християнската махала, има широка поляна, обиколена с ханове и дюкяни. Тук всеки понеделник става пазар, който надминава мелнишкия. На края на левия бряг има минерални бани, с много гореща вода. На единия има старовремска баня…. След малко починка тръгнахме през селото. Пътят ставаше доста стръмен, турските махали в най-горния край бяха потънали в овощия…“

Иначе в дните около Освобождението селото наброява около 170 къщи, от които 85 са български, 70 турски и 17 цигански. Населението върви около 900 души. Факт за който предполагаме, че ще предизвика интерес и затова ще отбележим е, че днешните квартали на града „Смилово“ и „Ливадица“ са били отделни селища съответно с 9 и 25 къщи. Друг интересен и важен факт е, че първото българско училище е открито през 1875 година в старата черква на града и чийто наследник е днешното I ОУ „Св. Климент Охридски“. Пръв учител е племенника на големия наш поет и революционер Христо Ботев – Иван Минков Козарев от Калофер. Той самия идва в Свети Врач по препоръка на Апостола на българската свобода – Васил Левски! Макар Берлинския конгрес да унищожава „Санстефанска“ България и оставя отново Свети Врач за още три десетилетия под чуждо подтисничество, будното население изразява недоволството си и стремежа си за свобода и присъединяване към Родината със ярък и пламенен български дух с участието си в Кресненско-Разложкото въстание, в славната Илинденска епопея от 1903 година както и в непрестанната четническа борба, обхванала всички крайща на Македония.

През октомври 1912 година Втора българска армия начело с ген. Георги Тодоров освобождава нашия град.

Така и до днес един от най-красивите градове е неразривна част от България и блести като перла в сърцето на Пиринския край.

 

Снимка : lostbulgaria.com