Кандидатът за народен представител от ВМРО Иван Чолаков излезе с официално обръщение

Бронз за представител на Sandanski Fighting Arena в Държавното първенство по кикбокс
март 9, 2021
I ОУ „Св.Кл.Охридски“ организира ПРОЛЕТЕН КАРНАВАЛ, по случай настъпването на пролетта
март 10, 2021

Кандидатът от гражданската квота на ВМРО за 1 МИР Иван Чолаков излезе с официално обръщение от личния си профил във Facebook.

Ето какво написа Чолаков :

„Знам, че сега много от Вас приятели, ще подскочат от изненада и ще се ококорят. Знам, че някои ще кажат: „Какво правиш при ВМРО? И ти ли се продаде?“ Не, не съм се.
Ако считате, че е добре да бъда Ваш народен представител, то задайте си въпроса: В коя политическа партия ме виждате? В ГЕРБ? В БСП?ДПС? Не си ме представяте там, нали? Да не говорим за чалга формацията на Слави и сбирнщайна на Мая и дуото. Ако ме виждате в някоя друга политическа формация, то не ме виждате като народен представител.
А защо приех поканата на ВМРО за част от гражданската им квота ли? Първо, за повечето от Вас е известно, че съм близък с голяма част от членовете на ВМРО в родния ми град Сандански и с кмета на общината Атанас Стоянов, на когото бях и официален юридически съветник през втория му мандат в парламента. Второ, считам, че ВМРО незаслужено обира всички негативи от досегашното управление /както обикновено става с малките партньори на ГЕРБ във властта/ а ГЕРБ ще излязат отново целите в бяло, поне така показват социологическите проучвания. Давам си ясна сметка, че никой не излиза от властта без да обере негативите и недовлството от управлението, особено в период на небивала световна рецесия и пандемия, но само оня, който не работи, не греши.

Добре е, обаче, да се помнят и хубавите неща, които са свършени, а не само да се прехвърля отговорността за всички неудачи в управлението на малкия партньор в управляващата коалиция, а успехите да се преписват на големия партньор. В тази връзка може да се каже много за ВМРО, но аз ще Ви посоча само две важни неща, които направиха през този мандат и с които ме спечелиха за каузата си. Първото, разбира се, е спирането на ратификацията от българския парламент на прословутата Истанбулска конвенция. Да не забравяме, че големия партньор в коалицията – ГЕРБ я внесоха за ратифициране в парламента и само бързата и категорична реакция на ВМРО, а впоследствие и на голяма част от българското общество, накара управляващите да я оттеглят. В тази връзка искам да разясня своята позиция относно Истанбулската конвенция. Аз съм против нея, не защото съм за насилието в семейството и по отношение на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, а защото самата конвенция, имаща претенцията да се бори срещу насилието в обществото, на практика провежда насилие върху обществото и най-незащитените негови членове. Насилие, защото тя задължава ратифициралите я страни да променят вътрешното си законодателство, включително и конституцията си, в съответствие с нормите на конвенцията, което означаваше да махнем от Българската Конституция разпоредбата на чл.46 , която прогласява, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена, каквото е традиционното българско семейство през цялата българска история. Нямам нищо против хората с нетрадиционна сексуална ориентация да живеят заедно и да създават свое семейство без брак, както впрочем все по-често избират да живеят голяма част от младите хора в България без да правят трагедия от това, но съм категорично против осиновяването на деца от еднополови семейства – това е най-циничното насилие върху най-беззащитните членове на обществото – децата, защото никой не ги пита тях дали искат да израснат в такова семейство, което априори ги прави и тях различни в обществото, а от там и аутсайдери и непълноценни негови членове. Да отричаме този безспорен факт и да твърдим, че това няма да се случи с такива деца, си е открито лицемерие.
Именно ВМРО – БНД бе партията, която не се съобрази с големия партньор в коалицията и остро реагира срещу тази ратификация, която няма какво да се лъжем, ако не беше тази навременна реакция, щеше да бъде гласувана без никой да разбере, както се случваше с много други ратификации в парламента.

Второто, заради което избирам ВМРО, са последователните им и неотклонни усилия за връщането, под възможна за момента форма, на българската казарма. Аз съм служил на Родината две години като танкист и сега знам, че тези две години, колкото и тежки да са били, в никакъв случай не са загубени, напротив. Всички онези, които твърдят, че времето, което са прекарали в казармата им е било загубено, явно не са разбрали нищо и действително са си загубили времето. Всеки български гражданин е длъжен по Конституция да защитава родината си, което няма как да стане, ако болшинството от гражданите нямат дори базови познания по боравенето с оръжие и действия на бойното поле. Според историците, през втората световна война Хитлер е бил силно изкушен да нападне и Конфедерация Швейцария с нейните банки и богатства, но е бил разколебан от две неща – планинския терен на държавата и обстоятелството, че всеки швейцарец задължително служи в армията, като след уволняването си получава от държавата и личното си стрелково оръжие, което е длъжен да поддържа винаги в изправност в дома си. Както казва мъдрият български народ „Който не храни своя армия, храни чужда.“

Ето защо, ако ме виждате като Ваш народен представител в следващия парламент, ще разчитам на Вашата подкрепа, като гласувате с номер едно в интегралната бюлетина и отбележите и преференция 104, за да гласувате лично за мен. Ако ме харесвате – хубаво, ако не – здраве. Не съм тръгнал към парламента, защото си търся работа, имам си и си я харесвам. Тепърва няма да си променям поведението и няма да ме видите да раздавам цветя, мартеници и друго там каквото раздават политиците.“